Светът, какъвто го познавам,

свърши. Започва друг.

Без измерение.

Без време и без конкретно основание.

На крал Артур, на пламъци и

мечове в скали. И на русалки,

разтварящи небето за живот

с прозрачни рибени опашки.

На пръсти, в устни,

достигнати едва.

На чудеса, изваяни от думи,

без ризници излишни.

Извън и над,

отвъд, където друго няма.

Водовъртеж на сетивата,

създадени за двама.

Желязо, огън, сплав.

В познание, на същността

от непознати плът и кръв,

превръщам се сега.

В кристален лед или пустиня,

истината, дори да е последна,

искам цяла.

Защото си великолепна.