Побъркваш ме.

И не мисля.

Сигурно защото

целуваш толкова бавно.

 

Обичам те. От вчера,

или отдавна.

Моля те, продължи,

поне още малко.

 

Нали... знаеш.

Бих искала да ме имаш,

освен всичко, което нямаш.

Да не прощаваш.

 

Бих спряла, но не бързам.

Не искам.

Сама, без себе си

да пристигна.

 

Закъснявам. Завинаги вероятно.

Целувай ме и ме гледай, в очите, когато го правиш.

Както исках. Безпощадно,

последно, и жадно...

 

Привет!:)

Понякога нямам сили да чета Вашите стихове.
Намирам ги за непоносимо емоционални.
И ми действат по странен начин.
Винаги откривам в тях част от себе си - нещо преживяно, почувствано....миг, полъх, състояние, любов, печал, страст...
Тъпо и сухо е да кажа - поздрави..,но...добре ...хубава вечер - по става.

и суха любов, в сос от най-горчива печал... (подправките са от мен....)

Поздрави за хубавия стих,Pontis!:)

...и ме взриви...

Побъркваш ме.

И не мисля.

Сигурно защото


целуваш толкова бавно


БЕЗПОЩАДЕН!!!