Ето я българската „мечта”. Защото паметта е много къса, но явно смущенията в Интернет не са виновни за това. Напиши „музика за ушите”, за да си затворят всички очите… Уви, колцина са живели като министри, направили са приватизацията, платили са сметката за банковите фалити с чужди пари, а след това са получили признание като авангард на „реформаторството”, рационализма, основали са институти за „икономически изследвания и гонене на михаля” и какво ли още не … Остани тук, живей вечно, това е градинката на Еден (вече и на земята)– Интернет, тук можеш да превърнеш себе си в Робинзон Крузо, макар и преди това да си отплавал на луксозна яхта от Лазурния бряг. Защото и двете са в българското пространство- едното електронно (за да станеш електронния „Робинзон”, просто трябва да си направиш сайт и да пишеш „умни мисли” в него от своя необитаем остров), а другото- политическо (е на това му викат virtual reality или да получиш „най-доброто и от двата свята”). Само че Робинзон Крузо не е бил „благословен” да бъде министър, не е участвал в приватизацията и не е платил дълговете на фалирали банки с парите на милиони „Петкановци”. (поне не така е по книжката на стария Джонатан Суифт).   След 20 – 30 години сигурно и Сергей ще бъде въздигнат в култ в страната на Крокодила Гена и други човечета, загубени в превода, за които явно има само днес, сега, а вчера е сто години по-рано, за които земята е все още „плоска” и отдавна е престанала да се върти. Само трябва Сергей да започне да пише. Топло, мило, без глупости, а може и някой друг да пише вместо него. Защото … в началото бе словото…. И все още словото е по-силно от делата. Затова, защо не заменим учебниците по история с учебници по литературно писане – в Интернет. Само че, както е казал чукче за крокодила: „Ти виждал ли си крокодил? Е, това е нещо, което никак не прилича на елен”.   По Джонатан Суифт