Това е въпроса за сините мохикани- ДСБ, СДС, заедно или поотделно- а не дали да участват или да не участват в изборите за кмет. Разни организации по места предлагали да не участват, а мнозина съпричастни „съветват” мъдро, че е по-добре да подкрепят ГЕРБ, за да могат „да бият заедно комунистите”. Да, обаче ГЕРБ няма нужда от вас, за да ги бие. ТОЙ ще ги бие сам, ще ги размаже по жълтите павета и от Цариградско шосе до Околовръстното. И ще чуете добре познатата заветна фраза: „АЗ пак ги бих”. И това ще бъде вярно. А след това сините ще останат едно малко петно, до червеното. Ин и Ян в албума по политическа история на прехода. А Ахмед Доган ще го разглежда в „сараите”, с чаша Джони в ръка.

 

А за по-следващите избори изобщо няма нужда и да се регистрират. Били те за президент или за парламент, или за Мис България от Перник. Те ще бъдат мажоритарни, да, изцяло. Можете ли да познаете резултата? И по-добре е сините да останат у дома и да гледат телевизия. Някой турски сериал. Хем по-приятни физиономии, хем по-високо качество, хем произведено от държава, която може и да не ви харесва, но е имала и има политици. А, да, има и хора с двойно гражданство, които отделят поне 24 часа от времето си да бият поне 300 километра път за да гласуват в друга държава. Колко българи биха го направили. Платили им били билетите, добре и какво от това.

 

Да, имаше едни стотици хиляди българи, които също биха път (и се деряха гърлото в студа) за да ви издигнат до кормилото на Капитана. Но през следващите четири години те слизаха, един по един, от вашия автобус. Но вие не видяхте, че Капитана е останал сам в автобуса. Затова сега вие трябва да извървите обратния път, към тях, но пеша, от Цариградско до Околовръстното. За да ви повярват отново.

Специално за Синьото изкуство ще трябва много да се говори. Но Изкуството-да-губиш-на-избори в полза на други партии е наистина изкуство, което няма нищо общо даже със законите на Мърфи (не че ако сините мохикани се съобразяваха и с тях, щяха да спечелят...)

Драма е, но трябва да го учиш отново, ако не си научил нищо от победата. (и от загубата).

А ако нямаш с какво? Или никой не иска и да чуе за изводите?

Или се прибираш в къщи и си лягаш, или започваш да мислиш. И да действаш.

И аз така постъпих :)