България е корумпирана държава. Нищо ново, това си го знаем. Така е откакто сме на тази „обетована” земя. Корумпирана е цялата държава, общините, цялата структура на управление. Зад привидността на закона властимащите използват изцяло механизмите, с които разполагат, за собственото си обогатяване.
Новото в цялото това блато на корумпираната държавност е посредствеността. Тя естествено не е измислена сега, но очевидно се налага с цялата безочливост и настоятелност, която е характерна за нея. Само един поглед върху заклеващите се министри в парламента вчера, придружен със звук, на фона на премиера и председателя на Народното събрание, е достатъчен да усвоим трудносмилаемия, но неумолим факт, че посредствеността ни управлява. Управлява държавата в свой собствен интерес, а с всичките си средства, които жадно е захапала, и клетите граждани. Посредствеността решава въпроси от съществено значение за живота ни. Тя ни подчинява и ни се подиграва, тя е смазващо ясна и не се срамува от това. Всъщност има ли нещо от което да се срамуваме вече?
Мизерно е да си в плен на посредствеността. Да я наблюдаваш, да слушаш цялото й безсмислие, да виждаш на какво е способна и как се радва, че всичко й е позволено.
Посредствеността е пропила всички клетки на държавата. От правителството, през жалкото подобие на народни представители, до лидерите на опозицията, обсебени само от мисълта за собственото оцеляване, до пълното безличие на подкрепящите правителството партии и техните лидери, напълно лишени от собствена физиономия или характер.
Посредствеността е в медиите, в съдебната система, в липсата на всякакви идеи за развитие, в пълната безнаказаност и в лепнещото безразличие към съдбата на другите, в злобата и завистта към всичко, което не е пряко свързано със собственото облагодетелстване.
Заслужаваме ли това пълно господство на посредствеността? Не струваме ли повече? Нямаме ли никакво достойнство и толкова ли сме ограничени, негодни и неморални?
Това божие наказание ли е или социално-генетична предопределеност? Или това е някаква гнусна реалистична приказка на Братя Грим, която са написали в момент на умопомрачение?
28.01.2010 13:36
Явно достойноството у нас е чуждица, блокирани сме в самоувереността, че да си корумпиран е стахотно фешън и да се работи е адки тъпо..а тия с големите глави от университетите са досадници.
и децата си възпитаваме с тези "добродетели".
Сн С
Кефи ме само като ми е кеф...
28.01.2010 19:37
по дефиниция интелигенцията би трябвало да излъчва качествени хора с интелект, позиция и характер..
а като гледам тия депресиращи снимки (подборът е супер - ефектът депресия е на мах) питам се близо ли е далеко ли е...изобщо ше се измъкнем ли от "безличната посредственост" ...
Сн С
съжалявам,че не съм Барон фон Мюнхаузен, да се хвана за косата и да се извадя от блатото, в което без да искам съм се накиснала...а Бойко ще си отиде по най-малко очаквания от всички нас, начин...бавно и тегаво, но ще си отиде, никой не живее по 200 години.
Всеки сам , по единично може и да се спаси. Но липсата на непосредственост в отношенията поражда посредственост - това е!:))
Ето това е причината. Интелигентният човек в България се оказва адски страхлив, той така се е снишил, че няма как посредствеността да не го отнесе. Така и не можах да разбера защо тези интелигентни хора все си стоят на топло, тихо и уютно. Дали пък можем да наречем някой ЕнтелЕгентен, при условие, че е оставил посредствеността да го управлява.
29.01.2010 11:20
и как за 67 години в БГ се стигна до тъпотии от рода "науката не е точна наука"..
бездарието се корумпира лесно и за съжаление постът е точен - "Корумпирана е цялата държава, общините, цялата структура на управление" ..на 100%
Сн С
29.01.2010 11:21
И относно така наречената интелигенция не съм съвсем съгласна. Ти имаш предвид търсещите , мислещите, съмняващите се хора! Те винаги са били малцинство. И рядко са управлявали. Някой беше казал, че не е нужно царя да е философ...
Управлението изисква друг вид мислене, решителност и ясни цели. И е проекция на управляваните!
Покварата е всеобща. Не изключвам и себе си - заради всичко онова, което съм принудена да правя, в разрез с разбиранията си, за да оцелея.
Въпреки това, продължавам убедено да твърдя, че промяна е възможна.
Тя не може да стане внезапно. изведнъж...
Но нуждата от нея се натрупва като критична маса. Не малко хора вече го осъзнават. На прага на вероятността да загубят всичко си дават сметка, че достойнството и почтеността в края на краищата са единствената алтернатива.
Не вярвам да ти се стори смешно, дето съм убедена, че трудностите на живота ще ни научат на почтеност, а справянето с тях ще ни даде кураж да почистим плевелите лично!
Наистина става бавно, но е необратимо.
Не е морално, но е законно и каквото трябва се прави... самата посредственост си го прави и сама ще се самосвали...
В кошера една майка осигурява всичко. Ако един зрящ са оставяли на 100 военопленнизи, да ги води, даже един умен стига на една нация, да я води и изведе на добро. Интуицията показа, че Борисов има такава харизма. Но не получи достатъчно депутати , изпадна в зависимост виждате от кого и с компромиси управлява...
03.06.2011 11:14
03.06.2011 13:46
