Бойко Борисов, окрилен от собственото си тщеславие, споделил, че като затворят Козлодуй и ако нямало АЕЦ Белене, нямало да ни топли американският посланик.
А кой ще ни топли? ГЕРБ ли. Г-н Уорлик никога не е предлагал да ни топли. Той просто ни предлага да започнем да мислим.
Всяко правителство през последните две десетилетия само налива вода в едно бавно въртящо се колело- на енергийната зависимост на България. Всъщност не на България, защото това е една абстракция, а на българите. В началото на 21-ви век заробването има технологични измерения. И е много по-изтънчено от елементарното политическо господство на една държава над друга. Просто едни хора използват властта за да заробват други. Националността няма значение. За разлика от парите. Едно след друго разни правителства ни продават. И препродават. На тържището. Но тази толкова очевидна търговия с нас е зле прикрита под етикети като „договорът е тайна”, клауза за конфиденциалност, „аз давам парите”, „постигнах много добри условия, но няма да ви кажа какви”, както и зад имагинерната „България”. Когато те продават е хубаво да знаеш поне каква ти е цената. Или и това е забранено за робите.
Новите варвари, както ги нарече Chara, са истинските ни робовладелци. Но за разлика от робите в Рим, ние дори гласуваме за тях. Доброволно. Едва ли е имало по-тъпи роби в историята. Ние дори нямаме патриархалния морал и осъзнат стремеж към свободата на героите от Чичо Томовата колиба. Ние не искаме свободата, не само защото не я познаваме, но и защото не я разбираме. Най-страшното е, че робството ни харесва. И не е вярно, че сме овце. Роби сме. А това е много по-страшно.
(P.S. Забравих да спомена защо България няма да стане американски щат. Защото там робството е премахнато в средата на 19-ти век.)
© Психозата от Германия се пренесе у нас
Излезе новата книга на Бранимир Събев &q...
За пореден път се убеждавам,че когато по сложните проблеми се говори интелигентно, но лаконично, резултатът е отличен.
Поздрави! Изводът е съкрушаващ за хората с акъл и надежди. Макар, че притежателите на мозък не би трябвало да ги имат...
свободата е чудо, приятелю.
Дим над водата, млък и никво мислене - ша ми мислят те. Как ше слушат като мислат!
(P.S. Забравих да спомена защо България няма да стане американски щат. Защото там робството е премахнато в средата на 19-ти век.)
Те да ни вземат, а ние ще го върнем./робството/.:))
20.07.2010 20:01
21.07.2010 00:17
Често си задавам въпроса-какво да правя,с какво мога да бъда полезен?
Преди 20 години ми се струваше много лесно-махаме ги и ще заживеем спокойно!
Наивитет!Остатък и товар от живота през тези "светли" години,които за жалост
продължават...
А овцата - накъдето я натири овчаря - натам върви. И не се оглежда.
Всъщност, не е много лошо да си овца. Стига овчаря да е читав. Имаш подслон, храна... грижат се за теб. Ама тукашните овчари (варвари, един вид) и за това не ги бива.
Държат те на хляб и сол. Още си агне, а те вече с ножицата - искат да те стрижат. Постоянно те лашкат из разни чукари, дето трева не никне. Все ти обещават нова, модерна овцеферма. Ужким взели кучета да те пазят, ама те се оказали вълци (имали някакъв таен договор с тях).
Ами остий другото - женско за тях няма ли? - гледат и да те натиснат и опънат в някой сокак... нали са си варвари!
Или да ти теглят ножа, докато си младо. Щото агнешкото било вкусно!
Ама нали овцата дава вълна и мляко!
Дали не влязохме в поредната година на... Овцата?
Януарският студ замрази доста мозъци, души и мераци за каквито и да е социални протести
Живко РУСЕВ
2009 беше белязана като навлизането в Годината на Бика. В планетарен аспект това вероятно значи нещо. За любителите на астрологията, на ясновидството и хороскопите също. За нашего брата българина обаче 2009 комай ще е по-добре да се нарече...
ПОРЕДНАТА ГОДИНА НА ОВЦАТА
От врътването на едно кранче стана безпощадно ясно, че в последните близо две десетилетия абсолютно никой от „национално отговорните” ни държавни мъже не се е грижил за никакви алтернативи. Вероятно съзнанието на „народните избраници” е било заето предимно в пресмятания на комисионни, в амбиции за участие в бордове и търговски посреднически дружества. В „национално отговорен” бизнес, от който България е оставена (или съвсем целенасочено тласкана) изцяло под зависимостта на Русия. Или пък на нейната милост?
Е, оказа се, че милост няма. И – идва
ДЕМОКРАТИЧНИЯТ СТУД
идва страхът от кризата, от нарастващата безработица, от фалити на предприятия... Страхът трайно заседна в съзнанието на редовия българин. Не че „национално отговорните” медии не помагат активно за това. И съвсем дорбе дошло беше, че апокалиптичните централни теми за световната финансова криза аха-аха да отшумят, и хоп – нова криза, този път газова.
Да, от завъртането на едно кранче стана ясно, че никой за нищо друго не е мислил освен за джоба си. Сега ще има вероятно някакви съдилища за нарочените като виновници. Ще има увъртания и оправдания. Те започнаха вече и по ефири, по екрани и по печатни органи.
И, разбира се, „национално отговорните” не са виновни. Виновни са другите – лошите. Е, не е като по Татово време – главният виновник да са „кишата, сушата и международното положение”, но... виновни са другите.
И вероятно са прави да си мислят така, защото
ЯНУАРИ ЗАМРАЗИ ДОСТА МОЗЪЦИ И ДУШИ
а оттам и всякакви мераци за каквито и да било социални протести. От което пък отново резонно излиза на преден план въпросът: „Дали наистина не преживяваме поредната си година на Овцата?”
В планетарен аспект, според китайския зодиак и тям подобни Овцата си има своите специфики и отговаря на утвърдени през вековете представи за нрав.
В чисто житейски аспект обаче се оказва, че средностатистическият българин все повече наподобява по безропотност на това рунтаво, тъжнооко, плашливо и кротко животинче. То не бяха увеличения на пенсии с по 1 стотинка (цинизъм!), не бяха скокове на цени (напълно необосновани!), не бяха скокове на банкови такси (полугласно и непълно обяснявани!), не бяха еврошамари заради корупция, безхаберие и нагла безотговорност на „национално отговорните” управляващи... Какво ли не беше. Но, уви!
МЪЛЧИ НАРОДЪТ!
Глухо и страшно обаче се чува някакъв блееподобен ропот. Глухо, защото е по принцип под сурдинка, роптаене на някое кафене, на маса... Глухо даже когато след три ракии мъжеподобната част общобългарска реши да напсува „ония отгоре”. Глухо, защото обикновено псувните са пак насаме, дори и след три ракии за кураж, а ако може толкова насаме, колкото се усамотява човек на онова място, където и царете ходят сами.
И страшно! Защото овчедушието, безропотността, примиренчеството пораждат овченравие. Пораждат овчемислие. Пораждат овчеготовност за заколение когато му кефне на някой от „национално отговорните” да тегли калъчката (метафорично). Било на отделната личност, че се е осмелила да каже, че „царят е гол”. Било на цели съсловия, дръзнали да покажат, че все пак им е останало малко достойнство (справка стачката на учителите). Било дащото такива били конюнктурните, „пазарните” интереси. Които пък се определят пак от ония, „народните” избраници...
„Национално отговорните”обаче все по-безпощадно ясно отдавна се имат за богопомазаници и са толкова далеч от народа, колкото си приличат вълкът и овцата, примерно.
Само че днес го няма Дядо Вазов да викне
СТРЕСНИ СЕ ПЛЕМЕ ЗАКЪСНЯЛО,
ЖИВЕЙШ ЛИ, МРЕШ ЛИ, ТИ НЕ ЗНАЙШ...
За сметка на това пък студентите, по-активните от българите решиха да покажат, че не искат да се впишат във свеовчото население, обитаващо в мизерия, страх и несигурност територията, наречена кой знае защо със свещеното име Родина. Тя трябва да е свещена предимно за „слугите на народа”, както лицемерно се зоват имащите се за богопомазаници. Е, колко са слуги се видя. Навръх кризата, при свикването на кризисен щаб, се оказа че никой не може да открие къде е министърката на бествията и авариите. Навръх цинизма с едната стотинка увеличение на пенсиите и масовия чудеж за кое по-напред да се отделят мизерните левчета предпразнично, „социалната” министърка се разбра, че отдъхвала в Куба. Вероятно уморена от многото целуване на ръце от благодарни бабички (както челобитно се опитаха за пореден път да направят РR верноподанически газети).
Трябваше днес да са живи Дядо Вазов и Алеко.
Единият да зове непрестанно „ о, вий, що се в царски палати гоите, елате ни вижте, елате ни вижте... (ред. моя).
Другият да възкликва: „Да живее амнистията! Да живее парламентарната комисия!”
Щото Щастливеца е провидял цинизма на властниците, които напълно доказват правотата на поговорката, че гарван гарвану око не вади. В модерна интерпретация е същото –
ПОЛИТИК НА ПОЛИТИКА КУСУРИ НЕ ТЪРСИ
пък и да го направи за пред очи, винаги всичко се оказва законно („Да живеят всички парламентарни комисии!!!”).
Та думата беше за поредната година на... Овцата.
За 14 януари, е предвиден масовият протест пред Народното събрание за първия работен ден на „народните богопомазаници”.
Студентите и доста от активните български граждани (чувстващи се такива по съзнание) ще опитат за пореден път да покажат, че все пак и в 7-милионното стадо има и по-смели.
Те обаче предварително бяха заклеймени: били като гръцките анархисти, платени американски провокатори, родоотстъпници, шпиони на световния еврейски заговор и на империализма...
От Димитровград стана ясно, че няма да отиде никой пред парламента утре. Било нездравословно. „Що да ходим и да уем там пет-шестстотин човека, а ония отвътре да ни се хилят от топлото”. Това приблизително беше масовият отговор на репортерски въпроси....
Началото на 2009-та.
Дали наистина да не си я прекръстим като година на Овцата?
Поредната...
(Коментарът е направен преди 14 януари и е съобразен с редакционното приключване на брой 2 на „Ориент Експрес”)