Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.12.2012 17:59 - Иво Инджев, от Париж до Неврокоп, или как не се събаря Валери Петров
Автор: pontis Категория: Политика   
Прочетен: 2361 Коментари: 3 Гласове:
8

Последна промяна: 24.12.2012 18:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

Смешно е, когато нямаш корени, да пишеш за господа. Преди да заплюеш Валери Петров, измети елементарния си анти-комунизъм. Комунизмът не е създаден от Червената армия. Бъркаш в историята без да мислиш.

POSTED BY СТЕФАН ЧЕРНОКОЛЕВ | ДЕКЕМВРИ 24, 2012, 1:15Към :Стефан ЧЕРНОКОЛЕВ

Виждам, че ме чувстваш близък- пишеш ми на “ти”- вероятно ме мислиш за близък по линия на липсата на корени…. Ако наистина ми беше близък, щях да ти покажа снимки на мои предци от средата на 19-ти век ( дошли в София от градове като Прага, където предците им са се заселили, идвайки от Париж, или от Кукуш, или от Свищов- един от най-европеизираните български градове тогава)…Но ти заслужаваш не интимно споделяне, а единствено присмех заради напъна си да приравниш към себе си “врага”, за да го оприличиш на нещо гадничко…

POSTED BY ИВО ИНДЖЕВ | ДЕКЕМВРИ 24, 2012, 10:38

 

Трябва ли да ходим разоръжени пред лъжите за миналото?

BY ИВО ИНДЖЕВ  ДЕКЕМВРИ 23, 2012  POST A COMMENT

В рамките на телевизионна дискусия около притежаването на оръжие чух тази сутрин един персонален пример, който за мен лично разкопава старата тема за ролята на интелектуалците в духовно изнасилване на цяло едно поколение, родено и насилствено формирано по комунистически калъп без право на избор на друг живот. Именно съзнанието за това изнасилване е в основата на личната ми позиция срещу комунизма, но няма да ви занимавам със себе си…

Не бих искал да персонализирам, но примерът беше следният: „Валери Петров има ли нужда от оръжие? Не, няма, той те разбива и без оръжие…”.

Ще кажа само в скоби, че съм противник на носенето на оръжие поради една основополагаща причина: който има пистолет трябва да е готов да убие човек. Няма такова нещо като „за сплашване”- имаш ли оръжие, извадиш ли го, многократно повишаваш вероятността подплашения обект на твоята ярост да гръмне пръв. Тогава вече ще си длъжен ти да го изпревариш, т.е. да стреляш без да се замислиш. А мисленето след убийство е страшно нещо…

Но да се върнем към Валери Петров, който е на възрастта на баща ми ( покойник от май месец) и не бих искал да съдя по политически причини ( ще дам думата на един известен и млад политик в края на текста). Ще припомня обаче нещо, което съм споменавал и друг път.

След като телевизионният водещ Асен Агов за първи път в българския национален ефир наруши табуто и се обърна към аудиторията с „госпожи и господа”, срещу него с целия си авторитет на интелектуалец ( и депутат от БСП във Великото народно събрание) се изправи Валери Петров. В гневна реплика във в. „Дума” Валери Петров нападна Асен Агов с обобщението, че с това обръщение той възстановявал времето на „слугинчетата”.

Като знам, че в отсъствието на родителите ми, които ходеха на работа, съм израснал с братята ми сред грижите на селски момичета, подгонени от немотията в текезесарска България, цанили се за домашни помощници в София…

Като знам още повече, че висшата комунистическа номенклатура беше обргижвана от армии от слуги и слугинчета- но не заради прекалената трудовата заетост на родителите, а от господарски позиции…

Като знам, че НРБ беше слугиня на СССР, а на слугата Живков слугуваха практически всички негови поданици, превърнати в послушно стадо от слуги…

Беше връх на лицемерието и лъжата таза реакция на Валери Петров. Но Асен Агов взе, че поиска право на отговор, в което с голяма доза почтителност към поета и преводача на Шекспир Валери Петров си позволи да не се съгласи с него.

Главният редактор на в. „Дума” Стефан Продев обаче се включи с истерична „защита” на Валери Петров чрез персонално охулване на Асен Агов , който изобщо не нападаше поета.Това беше началото на калтащината по вестниците, сигнал за настъпление срещу изпълзелите „хлебарки” , мръсната пяна” и прочие журналисти, дръзнали да оспорят чистотата на комунистическата кочина, в която са ги родили и възпитавали във вярност към червената кал.

Преди да стигна до заключението, не мога да подмина и факта, че тъкмо Стефан Продев беше „разконспириран” като обект на награждаване от МВР с пистолет по време на комунизма, а пък Валери Петров с умиление разказва в спомените си за това, как с пистолет в ръка е раздавал септемврийска справедливост.

А сега, най-важното, което искам да кажа.

Улисани в заклеймяване, осъждане на думи, но не и в съда на престъпленията на комунизма, през всичките тези години „пропуснахме” да о(б)съдим вината на интелектуалните изнасилвачи на българския народ. Хиляди, ако не и милиони са техните невинни жертви с изкривено съзнание, възпитавано да мрази „врага” и да се подчинява безмозъчно на партийната диктатура. Поради този „пропуск” и днес изнасилвачите посягат на невинно детско мислене чрез наследството на интелектуалната нищета на „партийната правда”, надничаща победоносно от филми, книги и учебници.

Не бих искал думите ми да се възприемат като лична нападка, но лъжата трябва да получи съответния отпор.

Като казвам отпор, нямам предвид нещо в духа на стихотворението „Боксьорчето”. То беше написано като предизборна агитация в полза на БСП в най-агресивен комунистически стил от Валери Петров и беше рецитирано в централните телевизионни новини от актьора Сава Хашъмов специално за изборите през онази 1990-та, когато учудихме света като единственият (вече бивш) съветски сателит в Европа, легитимирал пребоядисания комунизъм в плуралистична среда.

Под отпор имам предвид правото на самозащита. Без нея лъжите, които и без това ни заливат, заплашват съвсем да удавят паметта за нашия преход през Червено море.

А ето и обещаната гледна точка на един млад човек, публикувана в интернет при поредния спор около името на Валери Петров:

Радан Кънев
17 мар 2008
Хехе, винаги се разгаря жесток спор, когато се спомене / цитира Валери Петров.
Тъй като аз съм доста запознат с творчеството му (и авторско, и преводи – Шекспир в оригинал ми е непосилен), си имам и мнение:
1. Валери Петров е гений. Ни повече, ни по-малко. Истински титан на поезията, уникален, разпознаваем от три думи, не е нужен цял стих, признат като преводач далеч извън България (което си е чудо само по себе си).
2. Валери Петров е забележителен сатирик, с онази способност да каже триста страници в две думи и половин интонация, която е прочее присъща на мнозина интелектуалци-евреи, независимо на какъв език пишта. Да, сатирата му никога не е била яростна и дори често е била конюнктурна но това не е творчески въпрос.
3. Валери Петров е хуманист от висока класа. Човекът, любовта, смъртта, силата и слабостта са невероятно развити в поезията му. Когато не е политически обременена (а тя често е), може да те разтърси до петите. Но…
4. Валери Петров е комунист “в червата”, тъпоумно убеден от пубертета до дълбока старост, че “някакъв вид” комунизъм трябва да бъде изнамерен, за да бъде светът по-добро място. Хиляди разочарования не променят това, което той смята за своя форма на хуманизъм. Ужасно, но факт.
5. Валери Петров не е герой и никога не е бил. В младите си години, като “борец против фашизма” е преодолял много в себе си, но сам признава, че и тогава не е бил герой. След това пък – хич. Примерите са много, ако щеш отказа да използва фамилното си име Меворах (което е безспорен повод за гордост – проф. Нисим Меворах е изключителен теоретик и практик на правните науки).
6. В ранните си комунистически години Валери Петров има отвратителни призиви за насилие по време на Народния съд и като говорител по Радио София е допринесъл своето за ужасните последици. Това само доказва, че тоталитарните идеали не прощават никому – ни на гения, ни на селския скотоложец.

 

 

Първо, да изчистим подробностите. Моят род е комунистически отвсякъде. Дядо ми Стефан Черноколев, е бил училищен директор, заклет комунист. Държавен служител.

 

Другият ми дядо, Стоян Господинов, е заклет комунист. Строителен предприемач.

Братът на дядо ми Стефан, Титко Черноколев, е заклет комунист. Шестият в Петимата от РМС. Ще си направите справката, защото сте интелигентен.

 

Асен Агов е една отрепка. Срещал съм се с него много пъти, като служител в Американското посолство. Асен Агов не е превел Шекспир. Превел го е Валери Петров.

Когато вие преведете и един сонет, а не сюнет, като агент на ДС, в което много сръчно ни убеждавате, че не сте, ми се обадете.

Грозно е да нападате Валери Петров, макар че от вас не очаквам нищо красиво. Агентът е доносник. Винаги. Дори и да е отгледан от Майка Тереза. Как ви е псевдонима? Иво? Или нещо пикантно.  Нещо анти..... Когато си продал душата си за пари, именно за пари...защото в комунистическото време не се става кореспондент в Ливан, е трудно да продаваш индулгенции. А ако съдиш, можеш да си поне историк. Иначе си само доносникът Иво Инджев.

Нищо не знаете и за Народния съд. Той не е осъдил бабата на Бойко Борисов. Осъдил е регентите, т.е наместниците на Царя (Борис, син на позорно избягалия Фердинанд), който е обявил война срещу Англия и САЩ, а после се чудил защо бомбардират София. Сигурно и за това е виновен Валери Петров.

Националните катастрофи не са създадени от комунисти.

Ти, байно (каресва ми този израз на универсално унижение) никога няма да преведеш Шекспир. И не защото не знаеш грам английски. Защото не го четеш.

И изобщо не ме интересува дали баба ти е от Прага или от околностите на Храдец Кралове, и дали си имал домашна прислужница или пикаеш в гърне. Винаги ще си останеш журналист. 

Единствената ти кауза- събарянето на паметника на Съветската армия. 





Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. henzelski - Точно
24.12.2012 18:57
така.
А и Шекспир не е лъжица за всяка (зейнала) уста. Както и Валери Петров не е...
цитирай
2. etyna - Спокойна Коледа, Стеф!
25.12.2012 11:55
Зимен пейзаж



Сняг през нощта
навалял е навън
и цял е света
като гледан насън.

Бели са всички
комини, градини,
толкова бели,
че малко са сини.

Дърветата също,
цели в дантели,
са станали бели,
са станали бели!

И не само дърветата –
всичко е бяло
и всичко така
в белота се е сляло,

че ако вземем
рисувателен лист
и го оставим почти целия чист
би могло да се каже:
Това зимен пейзаж е!

Валери Петров
цитирай
3. tsanynka - Поздравления за постинга!
28.12.2012 06:04
Да се хвърлят камъни и кал по таланта -това е български патент(за жалост)Но тъй като талантът винаги е поне на метър от земята.то хвърленото отдолу нагоре винаги се стоварва обратно ,върху този,който е посегнал...
А Валери Петров е талант...доказан във времето...
http://tsaninka.blogspot.co.uk/2012/04/92.html
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: pontis
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2046819
Постинги: 1003
Коментари: 8100
Гласове: 23093
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031