Гледам ги, по телевизииТе. Те, безспорните интелектуалци. Изреждам ги некрологично, защото те бият камбаната с изключителното усърдие на клисари:
Калин Сърменов (никога и все по-малко мога да разбера в какво се състои, но предполагам, че има големи зърна)
Владимир Каролев (набеден от себе си, от НДСВ и от телевизионния глум, за икономист)
Калин Терзийски (който самоопределя себе си като еволюционен революционер, за да запазел “енергията”, докато продава безсмислените си книги, в които според самия него преобладава иносказателното, защото то било по-устойчиво, по примера на Лафонтен)
Любен Дилов – син (нямам нищо против всеки негов недъг- дислексия, фъфлене, свинята, която дреме в него с цялата му самоирония на неосъществено прасе, но не мога да приема ниската му халтура)
Кеворк Кеворкян- Всяка Неделя ни връща преди 1989г., а там знам какво беше всяка неделя)
Люба Кулезич- старата (неиз)лачена чанта, която може да оближе дори Цветан Цветанов без да й пресъхне слюнката
Емил Хърсев и Левон Хампарцумян- Просякът и Принцът на самодоволството.
Списъкът е отчайващо кратък.
Наука или жълта преса: проф. В. Фол и сл...
Из "Гласовете ви чувам" на Дим...