Галерия от буря, с нежни имена

Прелитат, кацат, разхождат се по улиците, окъпани във светлина

Излъчват си лъчи, на всяка дължина.

И поглед спират с устни или силует.

А моите очи не спят, горят, сред тоя кръгоцвет.

Тайфуни, с нежни имена, се вихрят,

Листата вдигат във вихрушка,

След себе си повличат сили, и въртят, до край те копчето натискат,

Докато се пускаме отчаяно от някой парапет.

Очакване за буря ми създават, нежно, с червило по уста

Но случва ми се не с една,

Че буря няма, само едва помръдват наоколо покапали листа,

Дори и чашата остава празна, не пълна с буря, а с вода.

Не е в сезона сигурно сега,

Да искат повече от празни чаши, освен които

Бармана напълни, когато се оглежда в тях.

Не само не в сезона, не е, уви, във този век.

Със книга лягаш, събуждаш се до празен лист, с поддържана коса.

Писалка хванах, написах два-три реда, в ръка го смачках, че

Ми омръзна само собствените мисли да чета,

Протегнах се, видях че чашата ми пак е празна, станах, ожаднях.