Без цвят, без аромат,

Без думи, без кръговрат..

Етикет, бутилка,

бар код и касов бон.

 

Без спомен за познание, устата ти,

на ранна ягода със обещание.

Сменен за благодат внезапно спомен.

Дори и с отчаяние.

 

Или онова, което във кръвта пулсира

от силата на моите,

изправени до кокалчета,

бавни стремена.

 

Или сгъстеното,

до самота,

до линията снежно бяла

на две тела, пределно кратки. Признание. 

 

Без размисъл, и без икони, без богове,

без суета,

към допирателната -

на два порочни свята.

 

Илюзията и тържеството-

видимостта и жаждата,

за аромата,

отлят по тялото или в душата.

 

 

 

неназован, със аромат - неразпознат. По допирателната на два различни свята. Но с размисъл, за аромата стичащ се от мислите във кръговрата. Онзи, бесният, дори налудничав, нелесен кръговрат. Наречен - наш живот, начеващ ураган сред хаоса на видимото и стаеното...

Така вече може...:)))))))))

Чета те и ожаднявам и се изкушавам да си отворя една бутилка !:.) Наздраве !)) След това и сладолед . Днес съм по твойте рецепти )) Свободен ден ми е !

Една илюзия побягна по невидимата граница на обичта!
Едно безумие препуска впрегнато от силата и мъдростта..
Но все пак избери: мечта или реалност...
То с първата ще пренесеш душата, там където искаш,
а втората е спомен от тъгата..
По- добре играта от мечти:)))

ще събера коментарите ти ... не знам какво ще се получи, но ще е много вярно.

но нежно и постепенно. И аз.

благодаря ти, че прочете думите ми.

никога твърде пълна, никога празна ...

"...към допирателната -

на два порочни свята."

Вчера си говорихме за въображението като плъзгане по допирателната на реалния свят... Сега виждам, че може да се използва и в по-широк смисъл...
Хубав ден!