Моят Исус ми се обажда,

когато няма връзка с мене

или забравя

че съществувам.

 

Моят Исус идва когато знае.

В моментите,

когато отсъствам.

В подходящото време.

 

Моят Исус е различен,

разказва ми разни и красиви притчи,

шегува се с мене

и понякога ме обича.

 

Моят Исус е добър, грижовен

и състрадателен. Обича

да ме изслушва, когато имам силата

да говоря.

 

Моят Исус е зает да проповядва

собствената си истина.

Не го обичам тогава,

а обожавам.

 

Моят Исус има сърце.

Невероятни ръце. Силни, за да

ме могат. Въпреки пироните

в мене.

 

 

твоят личен Исус никога и нищо не забравя.
Нито пропуска.
И едва ли те обича само понякога.
По-скоро - винаги...

Невероятен стих!

Иисус обича безпределно, в болка и радост!
Зарежда духът, със сила и любов!
Истината за нещата, такива каквито са, носи удовлетворение и развитие!
Поздравления, за хубавия стих, Pontis!

Твоят Исус ми харесва :)))
Щом те прави спокоен, да си!

тогава в тези малки мигове или твои моменти ...
просто "бъди" /себе си или * .../


поздрави!
Д.