Може ли да започнем?

От нещо успокоително.

Нещо незначително

малко.

 

Като разходка в парка.

Самотата.

Тичащите наоколо

кучета.

 

Касиопея.

Средата на хляба,

ако се страхуваш от

твърдата му обвивка.

 

Бялото на окото.

Кървящата рана,

която се опитваш да скриеш

като тухла в стената.

 

Млечния път.

Можеш точно сега да

пресечеш, и да се взираш

без да мислиш.

 

Последният разрязан плод,

който обичаш.

Розовата повърхност

под ноктите.

 

Въздухът, ниско долу,

през един забравен прозорец,

когато ти

става хладно.

 

Ако искаш,

да продължим след

малко.

Когато поискаш.

Може!

...

а после ми разкажи...

Успокоява....

"Последният разрязан плод,
който обичаш."
............................................
Отчайващо.
Как да не продължавам да се взирам някъде /в линията на хоризонта, в залеза, в себе си, в люляците.../ без да мисля...

...като погалване е ...

...може...с толкова нежно-трепетно докосване...
...като спотаен шепот...шттттт