Ще направя, каквото поиска.

Ще изкривявам и ще огъвам опънатото

докрай

очакване за рай.

 

Ще накарам гората да стене,

да се струполи.

Дърветата ще поискам да срежат

собствените си вени.

 

Ще накарам пустинята

да изтече през очите

на голото си поле.

Да се превърне в нищо.

 

Ще извивам ръцете ти,

с моите, до бяло,

за да ме почувстваш, както искаш.

С твоите колене.

 

Ще накарам конете

да яздят без гърбове,

да мачкат с копита седлата

до червеното в мрака.

 

Ще изтискам дъгата,

да плаче, в стоманеното небе.

На колене.

Докато забивам едното си знаме.

 

 

В твоите цветове.

Сухо море.

"Ще извивам ръцете ти,
с моите, до бяло,
за да ме почувстваш, както искаш.
С твоите колене. "
......................................
Ммммммм!!! Страхотско! Do it.:)

Както знаеш хората са уникални. Но това не пречи да изпитват едни и същи (нямам предвид едни, като едни и същи) уникални усещания. Товите, моите, тези, които усещаме.

силно, реже.