Грапави са,

проникнали.

Сред разпилените ивици

от квадратчета.

 

Вените

в синьо чертаят

мекотата на

глината.

 

Препечен хляб.

Маслото по ножа.

Хрупкави и прилепнали

върху кожата.

 

Кафето е черно, с горчив тръпнещ

вкус. Отлепвам те, съвсем бавно,

от горещата повърхност

на чашата.

!!!

"...Вените

в синьо чертаят

мекотата на

глината..."

...колко хубаво е казано...
...като ин и ян...
...the couple...

плътно, бавно, горещо

.... време е за нещо студено... с капки по стъклените топчета.

"...горещата повърхност на чашата."
и ръцете ми обгърнали облата форма.
Следобед е.
Меланхоличен, леко дъждовен.
Аз...не съм тук, а ...в последния ден на октомври.

Now thatВ’s sutble! Great to hear from you.

Hahahaha. IВ’m not too brhigt today. Great post!