Ти ще си легнеш. Не,

не веднага. Малко по-късно.

Или точно сега.

Или когато искаш.

 

Сигурно и аз ще заспя.

Но не веднага.

И не точно.

Както сега.

 

Сигурно ще се завиеш презглава,

докато се криеш

от тъмнината.

Както сега.

 

Краката ти са съвсем голи,

нали знаеш.

Ще ти прочета приказка.

Можеш ли да я чуеш?

 

Аз вече спя.

Приказки като тази обикновено се чувстват от разстояние.
Когато лунната светлина/която обожавам/ погали белите стени на спалнята,моите мисли необезспокоявани политат където пожелаят.