(провокатор си, нали знаеш?)

Носталгично

 

За първите дни,

през последните.

За дивите, хълцащи локви,

потъващи в гърлото.

 

За тях, онемелите в нас,

предпоследно.

Загадъчно бавно говорещи

едни такива режещи.

 

За теб. За това, че ми писа,

че свърза безкрайните отлитащи точки.

Че избърза по мократа улица

с твоите забързани крачки.

 

Че спомена, или просто

пробягна с ожулени колена

по черно-спрялата

спирка.

 

Че ме погледна.

От твоята далечина.

С дълбоки очи. И с мигли.

Пъстри, като колибри.

За първите дни,
че ме погледна.
От твоята далечина
и,че ми писа.....

за първите дни,
през последните...
и, да.
Че не се отказа.

Връщаше забравени усмивки
и подаряваше нови.
Правеше дните ми пъстри
с топлината си...

Усмихнато лирично

Помниш ли онези чудни и вълшебни летни вечери
с летни бури и дъх на липов цвят? Помниш ли?
Не сме деца. Големи сме. И отново ни намери
дъжда в малкото селско кино... Помниш нали.

Притихнали, държим се за ръце. С пламнали лица.
После, разбира се - лентата се къса и Светлина.
Изненадани. Защо ли? Мигаме със вече смутени лица,
а когато излезем навън е вече тъмнина...

И безгрижнолуди бягаме под топлите струи на дъжда.
И пак се държим за ръце. Разплискваме локвите.
Шляпаме с боси нозе. После. После задъхани, изпод вежди
търсим своите погледи блеснали. Няма ги думите...

После дълго се целуваме. ;)

като капките.

:) много дълго... толкова, че продължава и в съня

тръпка е съня. Нова. Непозната. Искана

Този сън започва да ми харесва ....

Хубав е сънят. Пробуждането е болезнено. ;)

...безкрайните отлитащи точки....мократа улица...ме погледна...с мигли,пъстри като колибри...
Добър вечер.

:) ех, ако можеше... Добро утро! Тъкмо се събуждам. ;)