Полимерният образ.

Квантов сигнал от водата

в покапала охра,

докато виждам дъга.

 

Линията отвъд,

която никога няма да стигна.

Решетката планински кристал в

елементарната истина.

 

Спусъкът, който стискам,

докато спя.

Но винаги

се събуждам.

 

Мъглата.

Непроницаема, гъста.

Безшумна

и нежна.

 

Пустинята, замислена в прах.

Точките дъжд

по дланта

от изсъхваща глина.

 

"...Пустинята, замислена в прах. " !!!!
А "Пътят" ,по Доорс,змия -ленива ,но движеща се - важна ,важна ))))

Спусъкът, който натискам насън,
преди да се събудя.
Разстреляна тишина.

"Линията отвъд,
която никога няма да стигна.
Решетката планински кристал в
елементарната истина.
Спусъкът, който стискам,
докато спя.
Но винаги
се събуждам. "
...............................
Ограниченията и невъзможностите. И онова усещане,когато се събудиш, а ти се иска да останеш завинаги в съня.