Отчупвам прашните ти мисли,

край пътя. Спрял,

посрещам те

сред пясъка, отвсякъде. 

 

Събличам те, узрял.

Когато искаш, без да бързам,

Разкъсвам тъканта ти.

До голота. До сухата печал.

 

И те поисквам,

в плътта от пръст.

без да те докосвам.

До лактите.

 

Обичам,

да се задъхвам.

С всяка глътка

гъст кристал.

 

Изтръпвам.

Няма ме.

За теб съм само аз. Неравномерно.

Призрачно обратно цял.

коментара е напълно излишен! :)))

Изтръпвам.

Няма ме.

За теб съм само аз. Неравномерно.

Призрачно обратно цял.
.........................
Ееее,неееее!!
Както казват гейчетата - не мога!, не мога! не мога!
Страхотен си,бе!:):):)

Грам ирония не влагам тук.Грешно си ме разбрал/по дяволите/.
Обожавам твоите стихове.
Знаеш това.

Коя е музата?
Опасявам се, че я ползваме по съвместителство

...ужасно цял...