Преди да те видя, както преди,

бих искал да кажа, че

всяка прилика с действителни лица или събития

е случайна.

Неповторима,

дори своенравна.

Като отворен чадър

пред първите капки.

Няма. Да вали. Обещавам.

Или поне не както преди.

И няма да бъде толкова

Тъжно. Само самотно.

Ще има дъжд и мокра яка,

вдигната, почти

до периферията

на твоята топла ръка.

И шапката, с козирка.

В паузи тишина

от необмислени добре

целувки.

Ще бъде различно,

невероятно, прилично.

Само аз ще съм сигурно същия.

Под първите капки.

Когато забравих да кажа, или повече от това,      

че те обичам.

Нека вали, моля те,

чиста вода.

Моля те, позволи ми,

да плувам.