Ретроспектива (може би ще прочетеш)

Нямам история.

В това се състои

предимството ми - пред паметта.

Така мисля.

Все още имам лице,

макар и същото.

Виждам го чат-пат, когато се

бръсна. Или така мисля.

Имам все още най-загадъчната

и тъжна усмивка. Онази,

в която изтръпна.

С вкуса на море и отплуваща риба.

И мекото кресло,

на ъгъла след плажа.

Където бях някога, отдавна, в една перспектива,

която не помня.

Просто теория.

Ретроспектива...