Обичам те и те разглеждам.

В онази снимка.

С очи и

стиснати ръце.

 

Обгръщам те.

До скръб.

До загубата на съзнание.

До задушаване.

 

Обичам те.

Ти тичаш, объркана,

в едно прекрасно време.

С разперени ръце.

Както винаги прекрасно си изразил чувствата си!
Хей, не я обгръщай толкова силно, за да не я задушиш:))
Шегичка!

Обичам те. Но я скрих.
От себе си. Снимката.
Оставих само музиката. Тихо да изпълва стаята ми.

И скицата я скрих.
Онази, на която рисувах твоите черти.
Пръсти, струните докосващи и две очи...

Много те обичам. Но ти за мене забрави.
Нека времето е съдник.
То завързва и развързва нашите съдби.

;) Усмивки!
Ябълков цвят

Обичам да те разглеждам.
В едно прекрасно време.

когато обичаш някой до полуда и ти идва да го гушнеш толкова силно, че чак да изгуби дъх. Тази прегръдка казва"Искам те завинаги, само за себе си", малка проява на егоизъм на голямата любов. Усмихнат петък!