По булеварда, в който пак,

доколкото помня, вървя,

за да изтрия окончателно

усещането за страх.

 

Изпълнен с коне.

С лъщящи гърбове

и сбруи

от пясъчна страст.

 

С огън, любима,

и праведност несподелена.

В неравноделен такт.

Отмерващ времената след нас.

 

Щитове, знамена.

Избелели

в хартиения радар

на изплъзващите се окончателно мисли.

 

Изпепелени до гланц,

и без свещените книги

от съмнение

изтощени. Харесва ли ти така?

 

 

 

 

По булеварда. През тихото на нощта.
Различен свят. На светлини и мрак.
И отекващи, кънтящи в тишината копита.
Табуните на моите страхове, летящи,
цвилещи, развели гриви, като призраци
оседлали нощта, с дрехи плющящи от вятъра...
Прелитат край мен, отминават ме
и заминават някъде натам. Да ме причакват.
В някой бъдещ паралелен свят...
Тишина. Само сянката. На моите стъпки.

Ще споделя поклона ти.:))