Обгръщам твърдата ти яка. В прегръдка.

Жилесто. Измислям.

Приготвям те

за чудеса.

 

Приглаждам гривата ти

от обратната й страна.

Искам да виждам едноизмерно

голите стъпала.

 

Опипвам тънките ти крака.

Харесва ми как

рият с копита плътта.

Как се появява кръвта.

 

Не обичаш седла. Помня.

Затова ще те обяздя.

Искам

да препускаш през цялата пустота.

 

Не обичам седла, а искам да препускам през пустота, да ме настигат чудеса...Невъзможни неща

СЯКАШ СЕДЯ И ГЛЕДАМ...ИГРИЩЕ..ТЕНИС КОРТ..И СЛЕДЯ ТОПКАТА..НАЛЯВО..НАДЯСНО..ИГРАТА И НА ДВАМАТА ИГРАЧИ ВЪЗХИТИТЕЛНА!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Но е опасно -
падането... :)

Хареса ми. Много! Може би само такава жена би задържала любовта ти:)
Буйна, неодържима и изпълнена с много енергия, която да превръща всичко това в любов към теб!
Поздрави, Рontis!

Препускам. Вятърът.
Само вятърът догонва косите ми.
Препускам. През пустотата.
На своята самота.
Препускам. Пръски вода.
Пръски вода разпиляват.
Копитата. Неподковани.

Неустоимо е. Нали.
Желанието. Да се слееш.
Ведно със стихията.
Да ги укротиш.
Косите. Разпиляни на вятъра.
Да уловиш всяка капка.
... и страстната и свежест.

Опитай! Да ме настигнеш. ;)