То беше на хълма.

Почти го докосвах, в незнание.

Косата й беше дълга.

До глезените..

 

То беше на хълма.

Изправено и обърнато на изток.

Поглъщащо цялата излъчваща

светлина.

 

Лицето й е изваяно.

Докато стоеше там,

от хълма, под устните,

течеше вода. От онази, която облива.

 

Разравям пръстта около голите стъпала.

Намирам всичко, което не искам,

освен

безчувствено тяло.

 

Не мога да определя

часа на смъртта. И вкуса, докато се изкачвам..

Заравям се,

малко под глезените. Обичам те.

 

УСЕЩАНЕ ЗА ЛЮБОВ..ОТРЕДЕНА ОТ СЪДБАТА...ПОЗНАТА ОТ МИНАЛ ЖИВОТ..КАРМИЧНА В БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ...БОЛКА И ОБИЧАМ ТЕ!

СТЕФ ПРОСТО ПЛЕНЯВАШ И НА ВСЕКИ ТВОЙ ЧИТАТЕЛ СЕ ИСКА ЗА МИГ ДА БЪДЕ ТЯ...УСЕЩАНЕТО Е НЕВЕРОЯТНО! И ДА Я ИМА..ЗА ДА ПИШЕШ ТАКИВА СТИХОВЕ..ДА Я ИМА

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Защото говориш.
Помня онова фламенко, което ти пожела.