Лебеди, с крила, изящно

отлитат.

Повече

или сега.

 

Изрязани, отчетливо

нечетливо

върху листа от

потъмняло индиго.

 

Птици,

ножица и лепило.

Неосъществено, в

студените мисли.

 

Приличат на още нещо.

Някъде,

когато

мислят.

 

 

Лепилото е изстинало.
А Птиците отлитат. Неприютени.
Осакатени от ръждясалите остриета на ножицата.
Все пак оригамата беше същинска вълшебна приказка.
Неопитомена, всеобхватна и дива. Разбира се.
Нечетлива. Но отчетливо пронизваща и пропиваща.
По върховете.
Или когато се долови и обхване до пулс във дланта.
Точно при линиите на живота и любовта.
Малко преди отлитането.
Или няколко удара след това.