Спомняш ли си този филм.

За това, което няма.

Защото от него се правят

мечтите.

 

Намери ли го, самата ти.

в страниците, които отвори,

в широките коридори, отрупани

от безбройни количества думи.

 

Откри ли го в неразгадаемите рисунки,

улавяща упорито

звезди, поникнали сред небето

от разпръснати мисли.

 

Докосна ли го с разбиращи устни

когато той те гледаше

с широките си очи, преди уморено

да заспи на гърдите.

 

Разбра ли какво искаше,

докато мълчеше,

да ти разкаже, или

сподели.

 

Огнена пръст, откована в желязо,

от дишаща клонка, всеки ден,

ти, слънчице нежно,

създаваш и носиш в сърцето.

 

...безбрежно...като не изпята песен в пролетен ден...
...красиво...като облак докоснал морето...
...и тежко...като слънце в небето след гроздобер...
...и нежно...като танц на дете...
и петото...то е...