По средата на времето,

между площадките. Сигурно

защото навън е

ослепително бяло.

Чакам те. Особено някога.

В бреговете,

недокоснати от вълните

на устните.

Ела, когато поискаш,

извън това време

да си почиваш от мене.

Изцяло.

Чакам те. Допушвам цигара

и слизам по стълбите.

Навън все още е нажежено

до бяло.

Ще рискувам. Последните рискове.

Изпепелени от слънцето.