Хубава си така, моя мила,

с разпиляна безредно коса.

Изстъргвам от теб безпощадно

следите на мисълта.

 

Пия свещена вода

от дълбините прекрасни

на твоите нежни

недра.

 

Ще те погълна жадно,

ще прочета всичките ти

истини и заблуди.

В дивите плодове влюбен съм безвъзвратно.

 

Ще те науча и запаметя,

ще проследя очертанията бавно

от върховете на устните до меките ходила.

Ще те обичам до прага на лудостта.

 

Ще те превърна в божество,

в ерес, в оръжие, в бряг,

в победа, в последна схватка,

в истинска самота.

 

Безредно красива,

мъдра и справедлива,

моя любима,

армия с развети знамена.

Хубаво любовно стихо - "до прага на лудостта"!...

http://www.youtube.com/watch?v=wjlnljxsxYY&feature=player_embedded

Като измислено от изкуствен интелект!

Знамената.
Покоренобели.
От магията.
В словата...

"ще прочета всичките ти
истини и заблуди."
......................
:):):):):)
Ако това някой го каже на мен, ще се разврещя за помощ.
.....................
Здрасти.

Както и таланта ти.