Покой. В синевата.

Плачещите,

край реката.

Изсъхващи докрай.

 

Покой, из тишината.

Защо съм ти?

Тъжна е достатъчно

реката. В порой.

 

Мокра е силата

на греблата.

Обсебена до сгъвките

на колената. Покой.

 

Приказка. С твоите очертания.

Няма да те прекъсвам.

Помежду ни.

Обичам да шурти....

 

Покой, отвъд и

в пелената...

Отдалечавам се, в далечината.

По гръб, по лодка ...

 

Божествена е, хладка,

от изчертания в порочно.

 

Възможно ли е, има ли такава силна любов каквато ти споделяш с нас, Рontis?
Поздрави! Доста силно я изразяваш в стихотворенията си!

И поздрави, за теб, както обикновено. :)

ми е този покой... от прегръдка сърдечна... и пръсти, мокри от нежност...

харесвам поезията ВИ и въображението, дълбоката чувствена нотка, която придава неповторим осезателен ефект на нажежена сексуалност, същевременно на най-фина еротика и нежност... до слабост

шуртенето... приспиващо...
Влажните нозе
изсъхват с всяка
стъпка по пясъка...
всяка дума безмислена...
освен намерението...
намерението в
стрелката на компаса ?...
намерение
предхождащо
последните мисли
разтичащи се
като
капка...

красив поетичен щрих...
поздравявам те..

Чувства намерени, загубени, идващи и отминали, чисти, окаляни, всякакви...
Да шуртят...

Покой. В синевата
край реката.
Покой, из тишината.
Тъжна е достатъчно
Мокра е силата
Обсебена до сгъвките
Приказка. С твоите очертания.
Помежду ни.
Покой, отвъд и...
отдалечавам се, в далечината.
Божествена е, хладка,
По гръб, по лодка ...
от изчертания в порочно.

... всичко е било сън
просто меден сън.
следва събуждане...

L.