Истинско ли е? Не знам.

Не разбирам от математика. Отдавна

не се опитвам

алхимично да те създам.

 

Когато се бръсна, съжалявам,

че нямам брада.

че е недостатъчно бяла

за да я обръсна до кожа.

 

Излизам, със ключ.

За все по-малко врати.

Оставям ги да се люлят,

на вятъра от преди.

 

Конструирам, през тях,

когато затварям

звука на отварянето

до спусък.

 

След това лягам и спя.

Много добре. Не сънувам.

И ако тук не става дума за теб,

не ме обвинявай.

 

През всичките затварящи се ключалки,

не съм измислил още как

не те мога,

до всичките разтварящи се врати.

 

И няма да те създам от кал или пясък.

Ще те пия до последните глътки, чисто, до блясък.

И после... кентъки уиски, надписи,

спя като бебе и не помня. В цветове.

точно така... не помни... всички затварящи се врати...
само онази... със ключ... и с блясък... защото е истинско...

по алхимичните вкус и следи. И само ако остава...

L.

http://www.youtube.com/watch?v=YFCqAPd9wHw

Постига се.
малко по малко.
До разпад
на всички ключалки.
След последните
надписи. Отдавна
те чакам...

Няма цветове. Има светлина.
В бяло. Прозира през съня.
Като парещи слънчеви лъчи.
До бяло. Потъвайки в нощта.

И шепот на киномашина.
В стар киносалон. Лента.
Чернобяла. И светлина.
Точно когато...
...преди да дойде цвета.

Черно ли. Нощта отмина.
Къпе се зората в светлина.
До бяло. Преди още съня
напълно да отмине...

Докосване на топли длани.
Бели гълъбови крила.
Ключалки разбити от устни.
Звън на ключ...
... непотребно изгубен.

Няма цветове. Има светлина.
В бяло. До изгарящо.
Нови светове. Свободна топлина.
До бяло. Всеотдаващо.