Нищо ярко, нали?

Нещо по ръба на нюанса,

надникнал в съседния цвят,

но за малко.

 

Нещо лежерно. Отпускащо.

Ягоди, стопени в дайкири.

И лед. Много и кръгло,

почти хладно.

 

И после... малини.

Уморени на тънки стебла.

Любопитни за малко сметана,

просто случайно...

 

... за закуска. В един изоставен хотел.

Ниско и плавно.

на зърна...точно там.

Сгъстено, карминено бавно.

 

 

 

 

 

Нищо ярко, макар и за малко, хладно, бавно...сгъстено...точно там...

Прошепвам те,
задето ми открадна името.
И после ще изчезна.
Лесен трик,
с който ще се разсейваш достатъчно дълго.
Ти можеш да правиш същото.
Предизвикателството ще продължи.
Един от двама ни ще изгуби.
Нямаме избор.

прелестно стихотворение... в твоя неповторим
уникален стил... поздравявам те..

Изживяването е богато и леко.
Ала в същото време - тайнствено и чувствено.
Като преправено кимоно.
От бледорозово
в небесно синьо.
С вкус на нещо сладко,
но и лютиво върху езика..
И нажежено.
Меко и ситно.
С остри капчици мед.

всеки път.

Стихо-релакс...