След време ще бъдем, със тебе сами.

Седнали на една пейка в парка.

Попаднали в нещо като нашите мисли.

И ще клокочи неравно.

Ще измисляме на коя спирка

Да се качим на тролея.

На тази или

На следващата, както преди.

Ще се сгушим някъде, в парка.

И ще чакаме да се стъмни...

Да докоснем лицата си,

Както някога, много отдавна.

Ще се качим на последната спирка.

Съвсем сами

И ще се любим

На всяка предпоследна седалка.