Да споделяш себе си.

Струва ли си?

Празните раковини се казват рапани..

Те не чуват нищо освен звук.

 

Моля те да се пазиш.

Само за себе си.

И ако искаш, по всичките граници

Да позвъняваш и да мълчиш..

 

Да изстискваш по малко

От рохката плът.

Ще поемам

Доколкото мога от теб.

 

Черупки, костилки от смачкани праскови.

Мед. Божествен и толкова сладък.

Ще събирам след тебе

Живите охлюви.

 

Ще те изнасям на ръце.

Те са като клони на разпереното

Същество от

Детските сънища.

 

Попивам и слушам.

И мога да потъна до колене

От твоята мъка. Силен съм да те пренасям.

Мога да те преплувам със теб.

риба съм....

толкова... завоалирана ирония... че прилича на грижовност. Поздравления!

Празните раковини. Напуснати домове.
Те говорят с шепота на морето,
с гласа на вълните, намерили
пристан в техните седефени светове...

И разказват, разказват небивали истории
за русалки не съхранили себе си
разпилели се в бяла морска пяна,
споделена от жадни дюни и горещи пясъци...

super e.