За корморани. С идеално прострени крила

в пътуването към нас.

Неспокойната

Пъстра душа, изпълнена с гняв.

 

Падащите жита, събрани

в зеницата на твоето слепоочие.

Неуморната съвест на

 

Обичта, в липсата на шаблони.          

 

 

Разум, в сражение

С глупостта, с кореноплодната завист.

И след това нищо друго,

Освен ...

 

ти сигурно знаеш.

знаеш...сигурно и това, че завистта се храни с внимание....а кормораните с любовта, на събраните житни кълнове...в нивата на съвестта...