Ти си листа. Тъмни и вперени в теб.

И цветове от събиращи мисли.

Избягвам да гледам в тях,

Когато растат.

Предпочитам бодливата тел,

Събрана в кръг.

Да ореминавам през нея,

За да достигам до теб.

Ти си листа. И очи.

Набучена си на кълбо от

Възпиращите си

Мисли.

Прочитам някои от тях.

Процедените през

Съвършенството на егоизма

и нежността.