Излишно е да си спомням

Шнуровете навити в кълбо,

Изпълзяващи

извън твърдата ти обвивка.

Нито приливите, които

Предизвиква луната

В препълнената ти шепа от преливащи чувства.

как

Извън не компенсира

Химичната разпечатка.

За да не помниш, че всеки

Сбъднат миг беше целувка.

Излишно е.

Имам всичко, което бих

искал.

В свършено или в бъдеще предстоящо.

Това, което ти липсва до съвършенство,

Е разбирането за настоящо.