Тя не блести с нищо…

И няма да докара изтръпване

На очния мускул.

Тя е беззащитна поема.

Петите и са нежни

и голи,

А малките й трапчинки

Напомнят за пролетта.

Очите й са покрити с мигли,

А точно под тях

настойчиво

Шумят водорасли.

Тя има ръце… очарователно голи.

Осеяни с пръсти,

притежание

на моите изсъхнали устни.

Вятърът й е брат, солен

и стремглав,

А душата й