Защото си недокосване.

Ожесточена,

в хилядите места

на разпръскване.

 

Спестяваш

Истинската любов.

Защото не спиш, в

Непрекъсване..

 

Ръката ти е молитвено малка.

Разпиляваш косата си лека

В моята твърда

Разгърдена шепа.

 

Ходилата са меки,

Нищожни и слепи,

Оттърсващи и проклети,

разперена самота.

 

Защото устата ти е очакване,

съм готов,

с всичката истина и лъжа

на докосване.

Докосване, нежно усещане в любовта!..Хубав стих, Pontis! Поздравления!

благодаря.

Не вярвай, моля те, на тези думи,
написани за теб във рими.
Не взимай ти цветята,
оставени за тебе пред вратата.
Очите ти нека бъдат изумруди.
Убий в стомаха всички пеперуди.
Гласа на сърцето си, не искам да слушаш.
Да не си посмяла в мене да се влюбваш!
...че сега за мене си високо,
че далеко си за мен сега
и обичам те не знаеш колко...
от другия край на брега...
Искам там, високо да останеш,
за мен в короната на вечността...
Докоснеш ли ме, ти не знаеш...
ще се превърнеш в прах и празнота...

като всяко послание, облъчено от непреодолимото пространство,
като марсианство.
прах и празнота ... изчистено противоречиво,
everything is dust in the wind...

Абсолютно вярно!
Всичко...