Пишеш с премръзнали устни

Стихове от любов.

Чета ги понякога,

без да помня.

 

Ти се раздаваш. Всецяло,

Дори уморено.

А за тебе, мила моя,

Какво ли остава?

 

Ти се усмихваш, когато ме гледаш

От една истински усмихната снимка.

Която аз никога

Няма да имам.

 

Прекрояваш света

С любов посред зима.

С твоята малка спринцовка

Спираш моята чума.

 

Събуди ме, ако заспивам,

с последната хубава дума.

Позволи ми да те помоля

да те обичам.

Това не е просто Имане,
това е имАне.
На твое място
(без капка сарказъм!)
забравям
всичко останало.

Ти се усмихваш, когато ме гледаш
От една истински усмихната снимка.
Която аз никога
Няма да имам.
.................
ох, няма да имам,макар че се взирам в очите от снимката, в извивката на устните и брадичката...zoom

Винаги се усеща силата на любовта в думите ти...
Поздрави!

... разпичен си. В последните си стихове. ;)

Сякаш променяш стила.
Има повече лирика. Няма я онази рязка нотка...
в стиховете диша спокойствие... носят някакво прозрение.
Не са остри и задъхани...

такова признание и сам Господ мълчи...