Уших те от тел и хартия,

Отпих те в отвара.

Душата ти скрих,

в потайни места.

 

Облякох те в риза

от неузряла коприва,

окъпах те във вода, и те суших

в нищото на простора.

 

Целувах те с шлем.

Фехтовах твоята шпага

С твърдо

Нелетящо перо.

 

Обичах те във всички

Ъгли

На една

Неуютна вселена.

 

Разкопчавах те,

Едно по едно... Искам

да ме удавиш, в

твоето мокро петно...

 

възможно е да бъде прекроена
без шпаги и твърдо перо...
Когато с взаимна сплотеност
компромиси се поделят.
В синхрон. За нещо добро.