Умрях във гардероба.

Сред всички закачалки.

Стоиш все още ти.

Със вкопчената риза.

 

Петрол, от който 

имах нужда.

Упорито да... смееш ми се

в каменната зидария.

 

Кости, призрачно голи

Затрупани в гробовете ни прости.

Едно дете

Като звезда.

 

Сега съм аз, в костюм

без сила,

като

Отхапан пръст.

 

Събирам всичко в себе си в

фуния.

Продупчен, в спомен от

смачкана хартия.

ТОВА ОСТАВА ОТ НАС В ТОЗИ МАТЕРИАЛЕН СВЯТ - КОСТ! НО И НАПИСАНАТО... И ТО ОСТАВА..СИЛЕН, МНОГО СИЛЕН СТИХ ЗА МЕН!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ