Точица от прегъната

Прешленост.

Обгърнала себе си...

В събуждащи се листа.

Обичам те оцеляла, 

по гръб. Около и между

Стопяващи се

условности.

Обичам да сме деца

С обтягащи се ръце.

Да те любя едва, в омагьосващото

ти “да”.

Обичам да си скритото

Равновесие.

Малките топчета лед,

усвояващи ме в квадрат.

Силните ти ръце,

Очертаващи в кръг,

Всеобхватното изпепеляващо

 “не”...