Когато снасяш хайвера,

Удряш с опашка.

Укротена в изненадващата

Наслада.

Ти раждаш.

Съня. В

Окомплектовани мисли.

Не прощаваш.

Събличаш ме в кислородната маска

На жилава страст.

Удряш ме през лицето

с охладена опашка.

Обичам да снасяш

Хайвер. Стотиците мисли,

поели към теб

в подводна окраска.

Удари ме, отново,

в лицето, забивай, без длан....

само сол. И водата, разбита на пръски

в ускорените мислещи пръсти.