Страхувам се да пиша,
защото чистото във теб ще оскверня.
Страхувам се от мисълта
за суета или за вяра. 

Страхувам се да те опиша,
защото няма как. Без
Ти да контролираш
мисълта.

Страхувам се да вляза в теб,
защото трябва да осмисля 
блокиралия връх на 
своя апогей. 

Страхувам се да те държа,
защото си олово.
Болезнено, по всичките пукнатини,
ще те превръщам в сяра.

Имаш голяма дарба да пишеш, Рontis! И химията в чувствата е силно изразена в стихотворенията ти. Намесвам химичните процеси, защото още от древността първата химична реакция, използвана по контролиран начин е горенето. В продължение на хилядолетия огънят е просто една мистична сила. Твоите стихотворения са нещо подобно. Те рисуват картина, създават настроение и отделят много топлина, светлина и любов! Поздрав!

Коя е тя?