Прочетен: 2174 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 16.01.2011 10:50
(а’ла Кърт Вонегът, може би, но по-скоро не)
За стюардесите,
За колелата и за релсите.
За коловете забити в главите.
И за прахта по мантинелите.
Самолетите са сравнително безопасни.
Предпочитани са от
лица, които не искат
да летят в стратосферата. Но обичат закуска.
Колелата си остават опасни.
Една голяма загадка.
Защото се въртят, или търкалят.
Поне така мисля.
Релсите са полезни. За музика.
Усилват напевно и с учудващо постоянство
тик-так на клатещото се в нас.
Лесно достъпни, освен това, за самоубийци.
Главите са обикновено
по раменете. Празни, с постоянно
растящи по тях косми.
И други излишни подробности.
Коловете са твърди и остри.
Предмети. Използват се
понякога за обозначение.
Предпочитат стърчащи.
Мантинелите са особено
интересни. Създават най-прекрасната
Илюзия.
За движение.
Прахът е навсякъде. Повсеместен,
ако може така да се каже.
С разнообразни приложения,
и в женски род (колко удобно!).
Безполов, достатъчно прашен,
за да му пука. Удобен и за рисуване, с мокър парцал
или с пръсти.
Форма на липса и съществуване.
Стюардесите? Слава Богу,
че ги е измислил. Черешката, в която се сливат
закономерно, до съвършенство и бавно.
Релсите и всичко останало. Метафорично, разбира се.
)
сервилността
е професия.
Коловете
в главите на някои
(и по-добре е, че)
безопасно стърчат.
Колелата (понякога)
завъртат се наобратно
(по релсите, тук-там
ръждясало-скърцащи).
В праха на мантинелата
остава едно
непрочетено отдъхване...
Весел, слънчев, хубав ден
с поздрави сърдечни и от мен! :):):)