В центъра на тежестта
и в мисълта на центрофугата,
в последните деления на спрелия

Обичам да идваш.
Изневиделица.
Във времето,

Любовта е стремглава.
Обрамчена в примка.
Полу-жива

Още един удар в червената пръст,
От която с оживяващи пръсти,
Оформяш ме

 
Oстарели понятия.
Пръстени хълмове

 
Оставям ти себе си
Без продължение,

 
Сигурно сте чували за него. Нема начин, след като никой не е чувал за Чавдар Войвода.
Много хора го нападат. Клеветят. Напълно неоснователно. Едно време, малко преди Бойко да се роди във Витлеем, некакви други хора са разпънали и Хри...

 
Гневът е неестетичен.
 

 
В твоето неизминало време
Няма еднакви стрелки. 

 
 
Fuck me senseless.

  
Зареждам те, прищракващо
Като пълнител.

 
Докосвам те,
През структурата