„Няма по-страшна гледка от ампутирания човешки дух. За него няма измислена протеза.”

 

Ал Пачино/полковник Слейд (малко е дълго, но си струва, дори и без превод).

"Няма по-страшна гледка от ампутирания човешки дух. За него няма измислена протеза.”

И винаги стой в средата. Звездите няма да те заслепят.

колко мили думи - благодаря ти...

Във всеки от нас живее една вселена - малко хора я откриват, малко я търсят вътре в себе си...все гледат там...някъде в страни........

а колко важно нещо е златната среда,
там където няма да се заслепя


:))))) 3 изречения от теб, които докоснаха центъра на вселената, погълнаха я в размисли и положително светене - искрено благодаря

всички жени ги носят в себе си. Затова някой си ги е изваял. Добър човек.

и вс есме любопитни, мърморещи, говорещи... а повечето неща са толкова просто устроени...понякога ви завиждам , мъже -спокойни, кротки, не толкова импулсивни...

аз понякога сама себе си не разбирам и толков амного въпроси си задавам - за живота, з ахората и обществото, за необяснимите неща, ......

" добър човек" - това за мен ли бе :)))

Има - на абортирания дух!
Но "Усещане за жена" не е за това!
Ролята, с която Ал Пачино "разстреля" Академията!
Благодаря за удоволствието!

бива окръцкан от тук - от там, всеки се опитва да грабне по нещо, ако може без да даде. Всъщност именно егоизмът ни и нежеланието да даваме ни ограбва най-много. колкото до протезите - често правиме опити, но в повечето случаи тези патерици ни правят още по-гротескно изглеждащи. По-добре е инвалидът да се види, че е инвалид, за да може да му се помогне...
ПП: Не го гледах, само от уводът ми е впечатлението, засега :)

както го почувстваш, как бих могъл да коментирам другите. (е бих могъл, но не така).

радвам се, че за мен е така.../коментара де, и така го и почувствах/,...типично по женски - какво ли питам и аз ...нали с мен си пишеш...- жени....

благодаря ти ....

слънчев, усмихнат и подскачаш от веселост ден :)))))))))))

то някои хора просто така се раждат - с ампутиран дух...

да разбереш себе си , да се преоткриеш, да търсиш - това развива човека като личност, съзнание, интелект, катеренето по неизвестните, новите неща...

на пръсти, небето, без усилие :):) :)

а аз си открадвам по някой усмихнат слънчев лъч, дано не ме глобят :)))

мисля, че в твоята вселена слънцето не залязва.

и май си малко прав/нищо,че седиш пред компютъра- хихих/. То си има и хубави и лоши страни
теоретично и математически погледнато - то Слънцето постоянно свети, обаче....колко повече свети, толков аповече животът му се скъсява, ама поне радва, топли и дава светлина на околността


А тов аме прави още по-щастлива

Ти го казваш по-добре.

за констатацията и подкрепата на моята теза и размишления.....

опс....полегнах вече на един пухкав облак...харесай си и ти един :)))

като колички в лунапарк. Аз съм на Долната земя. :)

верно си е като лунапарк малко.../ защо го нарича ме така луна.../

а не искаш ли малко да се разсееш и откъснеш от ДОЛНАТА земя....не е страшно при мен - само малко ми ела на гости :)))

за твоя блог. Там кипи от живот. :)

колко да с стар, да си стар да си стар...- супер стар....демек супер звезда ...

Приятелю, зависи как се чувстваш от вътре - в центъра на своята вселена.....

Кипи, кипи и ври живот, и искам да го споделя и дам частица и на някои други, специални хора- а ти си един от тях....

нямам заслуга. Но ще надникна при тебе, през ключалката.:)

а ако се срамуваш и през ключалката поглеждай крадешком....ти ми задържаш и подклаждаш вниманието - твоята орбита :)))

добре, моята орбита е малко тясна, но се радвам че не чак толкова скучна :)

:)) а небрежно небръснат много ти отива :)))

Не знам как да се обръсна, небрежно. Но ще се опитам. Сигурно е хубаво.

радвам се, че искрено съм те разсмяла....

мисля, че не е правилно да с еказв анебрежнообръснат - значи е бръснат човека,,,, акат има лек анабола брада значи е небрежно необръснат..пробвай , много ще ти отива :)))

дано ти хареса

ама не разхвърляй много, много те моля....и ми отговори на следващия си пост - чакам вече час :)))