и какъв бе коментара на Шекспир за моят скромен принос...да си изкопая правоъгълник в задния двор, за да те улесня ...така ли беше pontis, слънчице, Шекспир на

Огледалце, огледалце, я кажи…

Роден бе от Светлината…, но днес в тъмнина живее,
Загърбен от своето начало бърза към край илюзорно красив…
и краят красив е, защото е негов…, по образ и подобие негов избран …

Образ и подобие негово вярваше всичко, че трябва да бъде,
Но вярваше също, че далечен за всички е той…
Затова краят по-красив е…, защото е негов…

Всичко оставаше грозно, ръбато и празно…, там не виждаше себе си той…
В долсинея, благовестие и надежда отражение търсеше… своето…пак той…,
но него го нямаше, защото Слънцето се бе скрило…
и краят още по-красив е, защото е негов…, по образ и подобие негов избран …

Скрит от неговия взор целият свят остана… и Слънцето дори,
защото краят най-красив е…, по негов образ и подобие отново избран.