Това е поема от У. Х. Одън, която може би помните от филма „Четири сватби и едно погребение”  

Спрете часовниците, скъсайте жиците на телефоните,

Запушете устата на кучето, което лае над сочната кост,

Затворете капака на пианото, с глухия тропот на барабаните

Внесете ковчега, плачещи, застанете на пост.

Нека самолетите тъжно кръжат там горе,

Нека описват в небето следа: „Той умря”.

И нека гълъбите да сложат черна яка.

И регулировчикът да сочи със черна, памучна ръка.

Той беше северът, югът, запад и изток за мен,

Трудният ми делник, свободният ми ден,

Слънцето беше той, в своя зенит, и полунощ, и песен;

Мислех, че любовта е вечна; паднах повален.

Не искам звездите сега; искам непрогледен мрак;

Сложете луната в кашон и слънцето превърнете в мрак;

Източете океана и повалете гората, до крак;

Защото няма нищо никога както било е, да бъде пак.

Stop all the clocks, cut off the telephone,