Със леките си стъпки, овладей ме

Със тропот на коне, мини край мен.

Повлечи ме, още сънен, вдигни и, разтърси ме.

Покажи ми своята посока, две - четирите.

Забивай копие, владей, посявай дъжд, любов

Сред буря, събуди ме, удивен.

Раздипляй мойта страст, докато остане прах.

Ограждай хоризонта, затвори ме в плен.

Потяпяй ме, в дълбокото дави ме,

Разпъни ме - сред своите светове.

Изстреляй ме във орбита далечна, като стрела да излетя

Тетивата опъвай, дъгата разчлени на цветове.

Разтапяй ледовете древни, с един замах троши

Клишетата в душата, луната спри.

Аз искам дълго да препускам сред армията горда,

Дори пеша да изминавам -километри- земя в земя, и в ледени води.

Напред води, да виждам аз небето искам в първата редица,

Опашката на коня ти, докато сред пясъка лети.

Със меч в ръка, дори на колене, осмислен да остана,

Под твоите развети знамена.

(*заглавието е един ред от няколко други стиха в един разказ на Робърт Ф. Йънг)